ВКС публикува мотивите за присъдата на Кристиан Николов, убил Милен Цветков при катастрофа
С Решение № 287/21.07.2023 година по наказателно дело № 245/2023 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменява решение № 364/02.12.2022 година, постановено по в.н.о.х.д. № 408/2022 година по разказа на Апелативен съд – София, НО, 4-ти въззивен състав, в следните елементи, в които е доказана присъда № 260014/04.03.2022 година, постановена от Софийския градски съд, НО, 5-ти състав, по н.о.х.д. № 4543/2020 година - във връзка с материалноправната подготовка на осъщественото незаконно действие, избрания първичен режим на изтърпяване на наложеното на дееца наказване отнемане от независимост и материалноправната подготовка на наложеното наказване отнемане от право на ръководство на моторно транспортно средство. Решението е дефинитивно, оповестиха от Върховен касационен съд.
Делото е формирано по касационен митинг и касационни тъжби на бранителите на подсъдимия Кристиан Николов и на частните обвинители Боян Ц. и Калина Ц., подадени посредством техните повереници, против решението от 02.12.2022 година по в.н.о.х.д. № 408/2022 година на Софийския апелативен съд (САС), с което е доказана присъдата от 04.03.2022 година по н.о.х.д. № 4543/2020 година на Софийския градски съд (СГС). С нея Кристиан Николов е приет за отговорен в осъществяване на закононарушение по член 343, алинея 3, прочие 2, б. " б “ вр. алинея 1, б. " в “ вр. член 342, алинея 1, прочие 3 от Наказателен кодекс, заради което са му наложени наказванията " отнемане от независимост “ за период от 9 години и " отнемане от право да ръководи МПС “ за период от 10 години. Подсъдимият е оневинен по в началото повдигнатото обвиняване по член 342, алинея 3 от Наказателен кодекс, че действието е осъществено съзнателно и че съставлява изключително тежък случай, както и по обвиняването, че е нарушил наредбата на член 5, алинея 3, т. 1 от Закона за придвижването по пътищата.
В касационния митинг и касационните тъжби на частните обвинители се декларират всички касационни учредения, като се желае анулация на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Излагат се причини в поддръжка на това, че инкриминираното действие е осъществено в изискванията на възможен предумисъл, както и че съставлява изключително тежък случай. Освен това се навеждат доводи в поддръжка на това, че наложеното наказване следва да бъде увеличено.
С касационните тъжби, подадени от бранителите на подсъдимия, се декларират всички касационни учредения и се желае анулация на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Според бранителите Кристиан Николов следва да бъде оневинен напълно по повдигнатото против него обвиняване. Алтернативно пледират за изменение на присъдата, като бъдат понижени размерите на наложените санкции.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване, след което решението е оповестено.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд не са позволени твърдените основни нарушавания на процесуалните правила и на материалния закон, като са изложени претекстове в посочената поредност.
Като отхвърля в детайли и детайлно обосновано поставените на разискване пред него недоволства, възражения и причини за позволени от апелативния съд основни нарушавания на процесуалните правила, тричленният касационен състав приема за най-съществен при разглеждане на проблема въпросът дали стореното от подсъдимия обуславя извод за осъществено съзнателно (при възможен предумисъл, какво е възведено обвиняването по обвинителния титул) или по неволя закононарушение по превоза. Върховните съдии са безапелационни, че не обясненията на подсъдимото лице като гласни доказателствени средства в наказателния развой, а неговото правилно открито по процедурен път обективно държание следва да дефинира изводите на решаващия орган по осъществената форма на виновност и съответната нейна вариация. Като изхожда от тази кардинална позиция, въз основа на възпроизведената в касационните претекстове съществена фактология, Върховен касационен съд доближава до извод, че от дееца е осъществено закононарушение по превоза при проявяване на възможен предумисъл като вариация на умишлената виновност. Върховните съдии не възприемат като състоятелно възражението на бранителя на подсъдимия за препятстване опцията на подзащитния му да се употребява от привилегията на диференцираната процедура по кратко правосъдно разследване (в хипотезата, когато подсъдимият признае напълно обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти), като сочат, че повдигнатото обвиняване е за съзнателно породена гибел, в който случай процесуалният закон вкарва възбрана за осъществяване на кратко правосъдно разследване.
В касационните претекстове по безапелационен метод е отхвърлена опцията за преценка на осъщественото като " инцидентно действие “ по смисъла на член 15 от Наказателния кодекс, като се споделят изложените от САС съображения по отношение на подхванатото ускорително придвижване и наличието на обясними възбуденост и еуфория след банкет на наркотични субстанции като откритите в организма на дееца процесни такива.
При аргументиране на мнението си по въпроса за формата на виновността висшите съдии напомнят няколко представени в касационния акт решения на Върховния съд на Република България. Според едно от тях – решение № 88/16.05.95 година по н. д. № 67/95 година, " При възможния предумисъл предстои на проучване претекстът на действието, подхванато за реализиране на директно преследваната цел от дееца. Допълнително настъпилият резултат може да се окаже и безмотивен. Това обаче не прави действието, предизвикало и този резултат безмотивно. Допълнителният резултат е съзнавана и допустима функционалност на главната субективна цел на дееца. Ето за какво, при възможния предумисъл претекстовете за осъществяване на действието следва да се отнесат не към действително настъпилия спомагателен резултат, а към психическите аргументи, провокирали осъществяването на директната цел. “
В претекстовете към касационното решение е ясно дефинирана разликата сред самоувереност (съзнавана непредпазливост) и възможен предумисъл. Върховен касационен съд сочи, при първия случай деецът безгрижно се надява, че умишлено допусканите от него общественоопасни последствия няма да настъпят, тъй като е взел ограничения за предотвратяването им, а във втория – че позволява тяхното настъпване, без да взема никакви ограничения за предотвратяването им. Върховните съдии се базират и на решение № 41/05.03.85 година, постановено от ІІІ-то н. о. на Водоснабдителна система на Република България по н. д. №620/84 година, съгласно което при самонадеяността също така " би трябвало да има безапелационна убеденост, че няма да настъпи незаконният резултат, и ограниченията, които се вземат за предотвратяването му, са ефикасни,макар и оказали се недостатъчни…. Увереност, която е в прорез с всички налични негативни фактори за сигурността на движението….представлява допускане на общоопасните последствия “.
В разисквания подтекст и в тясна връзка с сегашния проблем тричленният състав препраща и към постановките на решение № 59/28.12.84 година на Общо събрание на наказателната колегия по н. д. № 50/84 година, съгласно които " Водач на моторно транспортно средство прави закононарушението по чл.342,ал.3 по отношение на ал.1 Наказателен кодекс при възможен предумисъл, когато съзнателно нарушава разпоредбите за придвижване, осъзнава опцията по този метод да аргументи посочените в закона общественоопасни последствия и продължава да ръководи моторното транспортно средство по същия метод, без да подхваща каквито и да било ограничения за предотвратяването им и без да разчита на някакви други условия – справедливи или субективни – които да основават у него убеденост, че ще ги избегне. Увереност за ненастъпване на общественоопасни последствия не е налице, когато деецът не разчита на съответни условия, а на шанса, на това, че доста пъти е имало сходна обстановка и до причиняване на плануваните по закон последствия не се е стигало. Разграничението сред съзнаваната несъобразителност и възможния предумисъл при тези случаи се състои точно в съществуването или отсъствието на почиваща на съответни условия убеденост в предотвратяването на общественоопасните последствия, а не в съществуването или неналичието на безразлично отношение на дееца. “
Като обрисува обстоятелствата и събитията по делото, Върховен касационен съд заключава, че от интелектуална страна подсъдимият е съзнавал общественоопасния темперамент на действието заради липса на ментални предпоставки, които да сочат обратното; предвиждал е настъпването на общественоопасните последствия заради метода, по който е осъществил ръководството на колата, с съответните характерности на пътната конюнктура в процесния миг, при блестящо нарушаване на пътните правила с транспортно средство, което единствено по себе си е смъртоносна мощ. От волева страна е допускал настъпването на противоправния резултат заради неналичието на каквито и да са позитивни фактори, които да му дават обоснована убеденост, че произшествието може да бъде избегнато. Въз основа на по този начин изложеното е изработен извод за съществуването на възможен предумисъл при осъществяване на незаконното действие.
Върховните съдии се произнасят и по изложените пред тях доводи за неточност на правосъдното мнение на САС за съществуване по отношение на Николов на квалифициращото събитие " изключително тежък случай “, като се причисляват към изразеното от инстанциите, че в кориците на делото не участват доказателства, от които може да се направи извод за съществуването на разисквания квалифициращ симптом. Касационната инстанция намира за изчезнал втория белег, изискван в кумулативно наличие с извънредно високата степен на социална заплаха на закононарушението, с цел да се оцени стореното като " изключително тежък случай “ – висока степен на социална заплаха на дееца, като приема за несъмнено, че подсъдимият е младеж, с открити по делото позитивни персонални характерности, без данни за настойчиво непозволено държание като лидер при придвижване по пътищата и изразяващ откровено страдание за стореното, което не се възприема като демонстрирано с оглед сполучлив излаз на процеса.
По въпроса за дължимото за налагане наказване на подсъдимия Николов тричленният състав на Върховен касационен съд стимулира мнение, че не се постанова увеличение или понижаване на това наказване. Върховните съдии сочат, че дълготрайността на избраното наказване е функционалност както от самото доста тежко действие, по този начин и от факт, който не може и не трябва да бъде спотаен. Причинена е освен гибел на обичан от българските жители публицист, само че и той не е имал никакъв принос за настъпването на противоправния резултат, заради което публичният отзив на стореното е повече от мощно отрицателен. Касационната инстанция не приема, че определянето на периода на наказването за непредпазливото закононарушение, за осъществяването на което Николов е наказан от долните инстанции, е станало единствено заради известността на пострадалия в публичния живот. Напротив, претекстовете на съдилищата и в частност на САС, безапелационно сочат на преценявани в съответствие вярно премислени отегчаващи и смекчаващи условия.
По отношение на въпроса за установяване на първичния режим на изтърпяване на наказването отнемане от независимост за период от девет години (което, наложено за осъществено съзнателно закононарушение, изисква установяване на първичен непоколебим режим на изтърпяване), висшите съдии одобряват, че следва да променят основанието за установяване на режима, като постановат общ подобен, защото касационната инстанция няма пълномощие да утежни ситуацията на лицето освен това приложение на материалния закон. Режимът, натрапен му по атакувания правосъден акт, удостоверил в тази част първоинстанционната присъда, е общ, без значение от събитието, че подсъдимият е наказан за съзнателно закононарушение на отнемане от независимост за период от девет години, в който случай използваната уредба изисква установяване на първичен непоколебим режим на изтърпяване.
Решението е подписано с изключително мнение по формата на виновността и респективно дължимата материалноправна подготовка.
Делото е формирано по касационен митинг и касационни тъжби на бранителите на подсъдимия Кристиан Николов и на частните обвинители Боян Ц. и Калина Ц., подадени посредством техните повереници, против решението от 02.12.2022 година по в.н.о.х.д. № 408/2022 година на Софийския апелативен съд (САС), с което е доказана присъдата от 04.03.2022 година по н.о.х.д. № 4543/2020 година на Софийския градски съд (СГС). С нея Кристиан Николов е приет за отговорен в осъществяване на закононарушение по член 343, алинея 3, прочие 2, б. " б “ вр. алинея 1, б. " в “ вр. член 342, алинея 1, прочие 3 от Наказателен кодекс, заради което са му наложени наказванията " отнемане от независимост “ за период от 9 години и " отнемане от право да ръководи МПС “ за период от 10 години. Подсъдимият е оневинен по в началото повдигнатото обвиняване по член 342, алинея 3 от Наказателен кодекс, че действието е осъществено съзнателно и че съставлява изключително тежък случай, както и по обвиняването, че е нарушил наредбата на член 5, алинея 3, т. 1 от Закона за придвижването по пътищата.
В касационния митинг и касационните тъжби на частните обвинители се декларират всички касационни учредения, като се желае анулация на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Излагат се причини в поддръжка на това, че инкриминираното действие е осъществено в изискванията на възможен предумисъл, както и че съставлява изключително тежък случай. Освен това се навеждат доводи в поддръжка на това, че наложеното наказване следва да бъде увеличено.
С касационните тъжби, подадени от бранителите на подсъдимия, се декларират всички касационни учредения и се желае анулация на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Според бранителите Кристиан Николов следва да бъде оневинен напълно по повдигнатото против него обвиняване. Алтернативно пледират за изменение на присъдата, като бъдат понижени размерите на наложените санкции.
Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване, след което решението е оповестено.
Според тричленния състав на Върховен касационен съд не са позволени твърдените основни нарушавания на процесуалните правила и на материалния закон, като са изложени претекстове в посочената поредност.
Като отхвърля в детайли и детайлно обосновано поставените на разискване пред него недоволства, възражения и причини за позволени от апелативния съд основни нарушавания на процесуалните правила, тричленният касационен състав приема за най-съществен при разглеждане на проблема въпросът дали стореното от подсъдимия обуславя извод за осъществено съзнателно (при възможен предумисъл, какво е възведено обвиняването по обвинителния титул) или по неволя закононарушение по превоза. Върховните съдии са безапелационни, че не обясненията на подсъдимото лице като гласни доказателствени средства в наказателния развой, а неговото правилно открито по процедурен път обективно държание следва да дефинира изводите на решаващия орган по осъществената форма на виновност и съответната нейна вариация. Като изхожда от тази кардинална позиция, въз основа на възпроизведената в касационните претекстове съществена фактология, Върховен касационен съд доближава до извод, че от дееца е осъществено закононарушение по превоза при проявяване на възможен предумисъл като вариация на умишлената виновност. Върховните съдии не възприемат като състоятелно възражението на бранителя на подсъдимия за препятстване опцията на подзащитния му да се употребява от привилегията на диференцираната процедура по кратко правосъдно разследване (в хипотезата, когато подсъдимият признае напълно обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти), като сочат, че повдигнатото обвиняване е за съзнателно породена гибел, в който случай процесуалният закон вкарва възбрана за осъществяване на кратко правосъдно разследване.
В касационните претекстове по безапелационен метод е отхвърлена опцията за преценка на осъщественото като " инцидентно действие “ по смисъла на член 15 от Наказателния кодекс, като се споделят изложените от САС съображения по отношение на подхванатото ускорително придвижване и наличието на обясними възбуденост и еуфория след банкет на наркотични субстанции като откритите в организма на дееца процесни такива.
При аргументиране на мнението си по въпроса за формата на виновността висшите съдии напомнят няколко представени в касационния акт решения на Върховния съд на Република България. Според едно от тях – решение № 88/16.05.95 година по н. д. № 67/95 година, " При възможния предумисъл предстои на проучване претекстът на действието, подхванато за реализиране на директно преследваната цел от дееца. Допълнително настъпилият резултат може да се окаже и безмотивен. Това обаче не прави действието, предизвикало и този резултат безмотивно. Допълнителният резултат е съзнавана и допустима функционалност на главната субективна цел на дееца. Ето за какво, при възможния предумисъл претекстовете за осъществяване на действието следва да се отнесат не към действително настъпилия спомагателен резултат, а към психическите аргументи, провокирали осъществяването на директната цел. “
В претекстовете към касационното решение е ясно дефинирана разликата сред самоувереност (съзнавана непредпазливост) и възможен предумисъл. Върховен касационен съд сочи, при първия случай деецът безгрижно се надява, че умишлено допусканите от него общественоопасни последствия няма да настъпят, тъй като е взел ограничения за предотвратяването им, а във втория – че позволява тяхното настъпване, без да взема никакви ограничения за предотвратяването им. Върховните съдии се базират и на решение № 41/05.03.85 година, постановено от ІІІ-то н. о. на Водоснабдителна система на Република България по н. д. №620/84 година, съгласно което при самонадеяността също така " би трябвало да има безапелационна убеденост, че няма да настъпи незаконният резултат, и ограниченията, които се вземат за предотвратяването му, са ефикасни,макар и оказали се недостатъчни…. Увереност, която е в прорез с всички налични негативни фактори за сигурността на движението….представлява допускане на общоопасните последствия “.
В разисквания подтекст и в тясна връзка с сегашния проблем тричленният състав препраща и към постановките на решение № 59/28.12.84 година на Общо събрание на наказателната колегия по н. д. № 50/84 година, съгласно които " Водач на моторно транспортно средство прави закононарушението по чл.342,ал.3 по отношение на ал.1 Наказателен кодекс при възможен предумисъл, когато съзнателно нарушава разпоредбите за придвижване, осъзнава опцията по този метод да аргументи посочените в закона общественоопасни последствия и продължава да ръководи моторното транспортно средство по същия метод, без да подхваща каквито и да било ограничения за предотвратяването им и без да разчита на някакви други условия – справедливи или субективни – които да основават у него убеденост, че ще ги избегне. Увереност за ненастъпване на общественоопасни последствия не е налице, когато деецът не разчита на съответни условия, а на шанса, на това, че доста пъти е имало сходна обстановка и до причиняване на плануваните по закон последствия не се е стигало. Разграничението сред съзнаваната несъобразителност и възможния предумисъл при тези случаи се състои точно в съществуването или отсъствието на почиваща на съответни условия убеденост в предотвратяването на общественоопасните последствия, а не в съществуването или неналичието на безразлично отношение на дееца. “
Като обрисува обстоятелствата и събитията по делото, Върховен касационен съд заключава, че от интелектуална страна подсъдимият е съзнавал общественоопасния темперамент на действието заради липса на ментални предпоставки, които да сочат обратното; предвиждал е настъпването на общественоопасните последствия заради метода, по който е осъществил ръководството на колата, с съответните характерности на пътната конюнктура в процесния миг, при блестящо нарушаване на пътните правила с транспортно средство, което единствено по себе си е смъртоносна мощ. От волева страна е допускал настъпването на противоправния резултат заради неналичието на каквито и да са позитивни фактори, които да му дават обоснована убеденост, че произшествието може да бъде избегнато. Въз основа на по този начин изложеното е изработен извод за съществуването на възможен предумисъл при осъществяване на незаконното действие.
Върховните съдии се произнасят и по изложените пред тях доводи за неточност на правосъдното мнение на САС за съществуване по отношение на Николов на квалифициращото събитие " изключително тежък случай “, като се причисляват към изразеното от инстанциите, че в кориците на делото не участват доказателства, от които може да се направи извод за съществуването на разисквания квалифициращ симптом. Касационната инстанция намира за изчезнал втория белег, изискван в кумулативно наличие с извънредно високата степен на социална заплаха на закононарушението, с цел да се оцени стореното като " изключително тежък случай “ – висока степен на социална заплаха на дееца, като приема за несъмнено, че подсъдимият е младеж, с открити по делото позитивни персонални характерности, без данни за настойчиво непозволено държание като лидер при придвижване по пътищата и изразяващ откровено страдание за стореното, което не се възприема като демонстрирано с оглед сполучлив излаз на процеса.
По въпроса за дължимото за налагане наказване на подсъдимия Николов тричленният състав на Върховен касационен съд стимулира мнение, че не се постанова увеличение или понижаване на това наказване. Върховните съдии сочат, че дълготрайността на избраното наказване е функционалност както от самото доста тежко действие, по този начин и от факт, който не може и не трябва да бъде спотаен. Причинена е освен гибел на обичан от българските жители публицист, само че и той не е имал никакъв принос за настъпването на противоправния резултат, заради което публичният отзив на стореното е повече от мощно отрицателен. Касационната инстанция не приема, че определянето на периода на наказването за непредпазливото закононарушение, за осъществяването на което Николов е наказан от долните инстанции, е станало единствено заради известността на пострадалия в публичния живот. Напротив, претекстовете на съдилищата и в частност на САС, безапелационно сочат на преценявани в съответствие вярно премислени отегчаващи и смекчаващи условия.
По отношение на въпроса за установяване на първичния режим на изтърпяване на наказването отнемане от независимост за период от девет години (което, наложено за осъществено съзнателно закононарушение, изисква установяване на първичен непоколебим режим на изтърпяване), висшите съдии одобряват, че следва да променят основанието за установяване на режима, като постановат общ подобен, защото касационната инстанция няма пълномощие да утежни ситуацията на лицето освен това приложение на материалния закон. Режимът, натрапен му по атакувания правосъден акт, удостоверил в тази част първоинстанционната присъда, е общ, без значение от събитието, че подсъдимият е наказан за съзнателно закононарушение на отнемане от независимост за период от девет години, в който случай използваната уредба изисква установяване на първичен непоколебим режим на изтърпяване.
Решението е подписано с изключително мнение по формата на виновността и респективно дължимата материалноправна подготовка.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ